Знаеш ли кой си?

Знаеш ли кой си?

Често в ежедневието си сме принудени да се приспособяваме към ситуации и това най-лесно става чрез маски, които поставяме. Тези маски понякога ни заблуждават за истинската ни личност, а понякога се вживяваме толкова ,че трудно достигаме до себе си .

В процеса на личностно осъзнаване няма как да вървим без да харесваме, обичаме и познаваме себе си до максимум.

Искам да отбележа , че да познаваш себе си не означава,че не трябва да се променяме , а напротив ...

Вчера вечерта имах прекрасен пример за това как човек може да се оценява правилно и то без да влезне в болната зона на "Гордостта".

Имах удоволствието да гостувам на една прекрасна дама, която живее в Германия и беше се върнала за малко до близките си в България. В разгара на вечерята коментирахме един от събесeдниците ни и проблема му ,че не обича критики в работата си . Той е емоционален човек, който влага желание и енергия в работата си, но не търпи забележки и често има сконфузни ситуации.

Деси, така се казва близката ми и е сестра на въпросното момче. Та тя предпочете да не му се кара,че проявява слабост, а да му обясни как е постигнала своя личен успех. Тя ни разказа как преди десетина години е заминала с приятеля си в друга държава, започнала е като помощник в кухня и живота й е минал през изключителни трудности и то в срок на 6 години, докато почувства себе си вече стабилна и способна. Обясни ни колко унижения е претърпяла от страна на персонала, който се е страхувал да не бъде заместен от някой нов. Безсъниците и нищожното заплащане. Разказа ни и колко рани е изтърпяло тялото й покрай всичко това и как от толкова работа не е имала време да почувства болката...

Докато разказваше всичко това тя нито един път не показа злоба , гняв или яд. А напротив? В очите й грееше невероятна любов към себе си и удоволствие от това, че е превъзмогнала ниските си страсти. Примерът й е красноречив и към днешна дата тя може да се нарече успешна личност, която е вложила в себе си, вярвала е и се е реализирала със собствените си ресурси.

Може би се усеща,че проявявам идеализиране, но е прекрасно да почерпиш вдъхновение от човек без грим , който носи багаж - единствено себе си....и това за нея е достатъчно.

Историята ми беше нужна, за да се замисля как съм обезличила всеки мой успех преминат през годините и то само защото не е свързан с голяма заплата, къща, семейство-деца и пр.

Днес попитах поне пет човек имат ли с какво да се гордеят и не можаха да се сетят за нещо важно. А важното са те самите! Естествено, ако се позамислят повече ще се сетят, но някак си сме възприели да забравяме и да продължаваме да вървим напред. 

Искаме да се научим да се обичаме , да се уважаваме и харесвам, но как ще стане , ако не се ценим и не помним колко битки сме спечелили.

А знаете ли,че те са ежедневни?

Знаете ли,че всеки ден преодоляваме нещо, но бързо го забравяме?

Помните ли кога преодоляхте проблема си да говорите по телефона?

Помните ли как се престрашихте да кажете на някой,че го обичате или въобще да говорите за чувствата си?

А помните ли как се научихте да шофирате?

Или когато си взехте изпита при някой "гаден" професор?

Малко ли ви се струва?

Мога да изброявам още много , но мисля , че стана ясно как всеки ден , абсолютно всеки ден ние се развиваме и преодоляваме нови бариери.

Е има ли с какво да се гордеем?

И знаем ли кои сме....Всъщност как искаме да приличаме на някой друг след като сме толкова уникални ?

Ами няма как .....

Най-великото предизвикателство е да бъдем себе си и наше  право.

Ако някога се съмнявате в себе си или се чудите кои сте и до къде сте стигнали...предлагам малка приятна задачка:

Вземете лист и напишете само 40 неща , през които сте минали и сте излязли. Неща , които сте преодолели. Такива, с които се гордеете и които са вашите малки или големи успехи. Лесно става отзад напред , като започнете от скорошни събития и пътувате към миналото.

Правете го често :)

Ще забележите колко много неща се случват само в един ден, а представяте ли си в един месец :)

Моята поука от тази статия и история е :

" Да имаш лично самочувствие от осъзнат живот е прекрасно. Да проявяваш Гордост е болест на личностно  не възприятие."

Какво е Фантазията?

Какво е фантазията?

Вчера както се наслаждавах на разходка покрай НДК с приятел, с който можем да говорим за всичко (безценно), разговора премина към идеята и основата на фантазията. Често умуваме какво са сънищата и какво е това Фантазията. Радвам се и съм изключително благодарна за това, че има друг човек, който да споделя фантазиите си. Разговорите не са лесни, защото стената или блокажа на интимността не е лесно да се премине.

Интересно ми е на друг човек какви са фантазиите, но още по-интересно е , че те са толкова уникални колкото всяка личност.

Най-много искам да споделя нещо, до което стигнахме благодарение на много разговори и лични наблюдения.

Наблюдаваме ,че фантазията има различна дълбочина. Разграничавам няколко , до които аз сама съм достигнала. Не съм сигурна, че ще ги номерирам правилно , но ще го направя както го усещам:

1.      Първо ниво – Ниво на емоциите. Фантазиите ни са свързани с реакции и неизлекувани емоции. Тук обаче искам да подчерая ,че са положителни и отрицателни фантазии. Това ниво е осъзнато и имаме контрол върху него. То просто е отражение на нашата обвивка. Дори мога да кажа, че това е нивото на предположенията – взимаме ситуация от реалността, емоция от миналото и фантазията ни прави предположение за всичко , което се случва.

2.      Второ ниво – Ниво на депресии и/или изолация. Това е фантазия/свят , в който започваме да реализираме по-сериозно отпечатъците на 1-во ниво. Ако не сме успели да излекуваме тези отпечатъци, тук навлизаме в по-дълбоки води. Силата на това ниво е в това, че започваме да вярваме на страхове и притеснения.

3.      Трето ниво – Отклонение на психиката. Започваме да губим сериозно контрола върху себе си. Идват болестни състояние като Страхова невроза, Паник Атаки, Мании, състояние "Розови очила" и пр. Губейки контрола върху себе си, този свят става все по-реален за човек. Започваме да виждаме доказателства за мислите си на всякъде. Фантазията започва да надделява над материята.

4.      Четвърто ниво – предполагам ,че това е нивото, в което човек вече губи връзка с реалността и е под сериозен въпрос неговото завръщане.

Интересният извод , до който стигнах е ,че по този ред се реализират и положителните моменти на човек. Трупайки и работейки с красивите мисли и идеи, ние започваме да ги реалисираме. Идеята е да успеем да се възползваме от тази необятна сила - Фантазия, без да потъваме.  Ако се уловим,че сме навлязли в по-дълбоки води можем да излезнем чрез някои от тези начини (лично изпробвани):

-        Основна цел „Да се върнеш към себе си“

-        Любов към себе си – мислете за всичко прекрасно, което сте...но самия себе си, а не за другите, защото може да последва по-мощно потъване. Подсетете се за всички неща, за които се гордеете.

-        Вяра и Надежда – без тях сме на никъде, по който и път да сме поели

-        Да осъзнаем ,че това „НЕ Е РЕАЛНО“. Ярък пример за това са ми два филми – „Дивергенти“ и „Генезис“. В Първия, главната героиня си повтаряше при всеки един от тестовете, че нищо от това, което й се случва не е реално и това я измъкваше. В филма „Генезис“ всеки от участниците притежаваше личен Тотем, който да му напомня,че е в измислен свят.

- Нужно е да се работи за заземяването и основно с първите три чакри.

Фантазията е ресурс и ще е прекрасно, ако се научим как да я използваме в наша полза.

Ще се радвам да коментирате темата. Продължавам с експеримените и скоро ще пиша J

Трябва ли да търсим щастието ?

Прясно заредена, от едно приключение през уикенда, искам днес да споделя своето усещане за позитивен живот.
Бях на гости в приятели, които са красиво и щастливо многочленно семейство. Благодарна съм,че ги познавам :)
Наложи се единия ден да се гледаме с най-малкия член на семейството - прекрасна млада дама на 8-9г.
Сутринта ми хрумна,че можем да се правим на готвачки и така да съчетаем полезното с приятно. Решихме,че ще правим тутманик и кекс. И така, насочихме се към магазина.
Приключението ни започна веднага щом затворихме входната врата.
Намирахме се във вилна зона на голям град, но усещането беше като в китно малко селце.
Тръгнахме по прашния път и малката принцеса започна оживено да ми разказва за къщите и по-специално за кучетата и животните в тях.
Показваше ми кое куче е добро и кое е лошо, и къде имало кокошчици.
Видяхме образувани дупчици от мравуняци и те привлякоха вниманието й.
Споделих ,че това е знак,че скоро ще вали и че преди години е нямало синоптици и хората са се ориентирали по знаци от природата. Това толкова я впечатли, че тя през целия път гледаше мравуняците и в очите на това прекрасно създание се виждаше невероятно възхищение към света и природата.
Аз лично се възхищавах на гледката на богатството в къщите около нас - зеленина, цветя,хора които в момента плевяха или засаждаха. Незаменимо!
Купихме си продуктите от малко магазинче, в което какво ли нямаше, схрускахме няколко джанки и се запътихме да се правим на готвачи.
Моята помощничка изяви желание да се разправя с яйцата. Намерихме уникален метод, в който яйце в яйце се чупят по-лесно. Показа ми завидна технология - пъхаш палец в долната част на яйцето и дърпаш на горе. Яйцето се чупи и пада в купата с половината черупчици и тогава започва интересното. Вземаме малък остатък от яйцето и започваме да гоним черупчиците в купата. Незаменимо! Счупването на 8 яйца ни отне 30 минути Щастие :)
Мисля, че малко хора могат да разберат какво вижда едно дете в кофичката кисело мляко, когато започне да шупва от содата. Очичките стават огромни и усмивката стига до ушите - абсолютна физиномия на Маша (от Маша и Мечока).
Направата на нашия специален тутманик изискваше да разточим малки кръгли топчици и ние слагахме не по една , а по три и всяка от нас държеше точилката от единия край. Получиха се интересни форми на нещо между палачинки и мекички. Технологията е сложна и мисля,че само представители на 8-9 г. я владеят какато трябва.
Всяка мекичко-палачинка пълнехме със смес от яйца, сирене и кис. мляко, която често преливаше и скоро кухнята беше с по-жълто звучене и някак си на точки.
След всяка направена част от тутманика се получаваше на плота по едно човече с усмивка, което едно малко неспирно пръстче рисуваше.
Сложихме нашия продукт да се пече, а през това време се заехме с основно чистене, защото следите ни се равняваха на такива след лека бомба от брашно и яйца.
Като изпекохме вкусотийките се появи бабата на детенцето и то оживено започна да изрежда всичко, като най-важното беше историята за мравките.
От бабата разбрах, защо толкова са я впечатлили.... Малката е направила в двора на къщата Медицински център в помощ на мравките  - има носилки за болните, асансьор , стаи за лечение и пр.
Вчерта и мама разбра цялата история, като аз бях смесица от усмивки и огромно желание за сън. Легнах си и дори не запомних как съм заспала.
На сутринта имахме общо  излизане и щяхме да пътуваме до града с една кола. Обухме се и изчакаме и шофьорката да излезе, за да ни отключи. И до като стояхме под навеса, същите онези любопитни очички видяха нещо....физиономията пак стана тип"Маша" и не можете да си представите цялото щастие , което настъпи в сърцето на това дете, защото видя останали капки по стъклото на колата и разбра, че е валяло дъжд.
Неговите приятели мравките наистина са познали :)

Ако погледнем на историята като обикновен ден на една майка, то историята ще е банална.
Но ако се замислим за примера на едно дете и колко щастие вижда в малките (за нас) неща, то ние имаме постоянен източник на щастие,  просто трябва да си отворим очите.
Искам да благодаря за споделените мигове на принцеса Ния, на приказната й баба и милата й майка :)

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн

Баничка с кинуа

Днес е ден за експерименти :)
Такааа....И аз реших да съм модерна и си взех кинуа.
Накиснах две шепи (както пишеше в нета) и ги сварих.
Добре, ама какво да я правя ...
Четох няколко рецепти, но не ми се хапваше точно такива неща. Точно в момента ми се ядеше баничка :)
Реших да експериментирам и прибавих две яйца, 50 грама сирене, две лъжици и извара, сол на вкус и с.л. олио. Пъхнах го във фурната на 200 С  и след 20-30 минути имах много вкусна Кинуа-баничка.
Препоръчвам ви я :)

Ето и продуктите:

1. Две шепички кинуа - накисната от предишната нощ и сварена за 5-10 мин.
2. Яйца 2 бр.
3. Сирене 30-50 гр. аз го сложих на око
4. Извара - 2 с.л.
5. Олио - за да не ми залепне в тавичката /Аз използвах керамична/.

Слагате да се пече за 20-30 минути на 200 С. Когато беше готова се получи приятна златиста коричка.

Да ви е сладко!

Искам по-висока заплата !!!

    Тези дни пих кафе с приятел, който не бях виждала от много време.Колкото и да бях доволна, че сме имали възможност да се засечем, не можех да не забележа, че нещо в него не е наред.

Попитах го какво му и той ми разказа, че се чувства недоволен от заплатата си и че не знае какво да прави.

Преди да продължа искам да отбележа, че става въпрос за страхотен професионалист, който носи дори вкъщи работата си. Има прекрасно отношение към клиентите и вкарва много позитивизъм в работната атмосфера на колегите си.

Та този човек не се чувстваше добре от ситуацията и несъзнателно обвиняваше шефа си, че не се сеща да му вдигне заплатата. 

Попитах го дали се е опитвал да проведе разговор с шефа си на тая тема и той ми каза, че е пробвал с някакво писмо, тъй като фирмата е голяма и Йерархията е сериозна. Той предполага,че писмото не е стигнало до шефа му.

Докато разговаряхме и аз влезнах в драмата, защото ми се струваше нечестно.....добре, но това не помага! Няма честно и нечестно в отношенията между хората. Има неща, които сме преборили и такива, с които трябва да се справим или примирим (което не е оферта).

Замислих се и видях,че ситуацията е много проста.

Разказах му,че и на мен преди години ми се наложи да говоря за повишение на моята заплата. И да! Изпитвах някакво емоционално притеснение, но го надделях и получих повишението си , защото имах доводи и ги отстоях.

Обърнах ситуацията в пример, който в момента не го засягаше, за да може да излезе от "маринованото" състояние, в което се беше вкарал.

Примера беше следния: Имаме нужда от лекарство? Какво правим?Отиваме до Аптеката. Да, но тя е затворена за обедна почивка. Какъв избор имаме ? Ще стоим ли болни или искаме да ни мине болката? 

Ето и възможностите: 

Вариант 1:  Да се останем в болно състояние, защото не ни се ходи до Аптеката отново ...кофти, това не е оферта :)

Резултат :  Ще продължите да се разболявате. Ще сте все по-ядосани.

Вариант 2:  Да потърсим отворена Аптека или ще отидем след час-два отново  ...това символизира алтернативите, т.е. имаме и друг избор и шансове.

Резултат: Ще сте излекувани и доволни.

Истината е, че каквото и да правим , единственото неправилно състояние е да стоим и да се само съжаляваме.

Знам,че някой ще каже, че така звучи лесно и елементарно, но наистина е така. 

Днес се чух с този приятел и ми каза, че  си е уговорил среща с шефа си. Интересното е, че разговора е минал съвсем спокойно и моя приятел е с нова по-висока заплата.

Какви искаме да станем?

 Картинка/Източник

  

   

 Сигурна съм ,че ви се е случвало да си задавате въпроса "Какъв искам да стана?", независимо от възрастта ви. Понякога заради обстоятелства в живота, понякога заради нови пориви, но е факт, че от време на време си правим равносметка. 

Днес искам да ви предложа метод, който често употребявам в различни ситуации, когато се чудя какво искам. 

Методът е елементарен и много нагледен. Целта му е да изчисти всякакви ненужни информации и емоции, които ни пречат да видим отговора.

Ето и какво трябва да направите:

Стъпка 1:      Вземете бял лист и химикал. 

Стъпка 2:      В средата направете кръг и го кръстете АЗ.

Стъпка 3:  Отгоре започнете да правите по-малки кръгчета. В малките кръгове започнете да записвате: 

- Придобити знания - тук можете да запишете всички свои познания - пример:  Дипломи; шофьорска книжка; Компютърни възможности и пр.;

- Какво обичам да правя - това е място за всички ваши хобита. /Забележете дали има такова, което да ви въздейства повече от всичко/;

- Личност - тук запишете всичко силни черти на характера си - пример:  Фантазия; Умея да убеждавам; Идват ми идеи през 5 мин. и пр. ;

 След като приключите с таблицата, си починете малко, освен ако не ви е дошла вече идеята. 

Върнете се към написаното и се опитайте да съберете 2 и 2... Понякога става много лесно, понякога ни трябва помощ от Приятел. Попитайте и второ мнение, за да стигнете до крайната цел.

Имайте предвид, че получения резултат може да даде и нов вид професия. Това не трябва да ви притеснява, а напротив - Браво! 

Ето и един пример:

Резултатите, които са очевидни при тези качества са:

Професия 1:  Създавате кетъринг и започвате личен бизнес
- Компютърните ви качества ще ви помогнат да поддържате личен блог или страница, а фотографските способности - да представяте продукцията си по качествен начин. Шофьорските умения ще улеснят въпроса за доставка. и т.н. 

Професия 2:  Графичен дизайнер 
- Тази професия може да ви даде много свобода. 
Може да правите оригинални менюта за ресторанти, като представяте ястията по неповторим начин;

Професия 3: Търговски представител
- Тази професия също е много актуална. За хора, които обичат контактите и са любознателни, е повече удоволствие от колкото работа. Може да я съчетаете с любовта към храната или с друга индустрия.

Ето един пример, в който до десетина (поне) варианта може да се стигне, ако решим да комбинираме знания, желания и хоби.

След като откриете вашето призвание, професия или нова цел, ви остава само да ....ДЕЙСТВАТЕ!