вторник, 26 април 2016 г.

Трябва ли да търсим щастието ?




Прясно заредена, от едно приключение през уикенда, искам днес да споделя своето усещане за позитивен живот.
Бях на гости в приятели, които са красиво и щастливо многочленно семейство. Благодарна съм,че ги познавам :)
Наложи се единия ден да се гледаме с най-малкия член на семейството - прекрасна млада дама на 8-9г.
Сутринта ми хрумна,че можем да се правим на готвачки и така да съчетаем полезното с приятно. Решихме,че ще правим тутманик и кекс. И така, насочихме се към магазина.
Приключението ни започна веднага щом затворихме входната врата.
Намирахме се във вилна зона на голям град, но усещането беше като в китно малко селце.
Тръгнахме по прашния път и малката принцеса започна оживено да ми разказва за къщите и по-специално за кучетата и животните в тях.
Показваше ми кое куче е добро и кое е лошо, и къде имало кокошчици.
Видяхме образувани дупчици от мравуняци и те привлякоха вниманието й.
Споделих ,че това е знак,че скоро ще вали и че преди години е нямало синоптици и хората са се ориентирали по знаци от природата. Това толкова я впечатли, че тя през целия път гледаше мравуняците и в очите на това прекрасно създание се виждаше невероятно възхищение към света и природата.
Аз лично се възхищавах на гледката на богатството в къщите около нас - зеленина, цветя,хора които в момента плевяха или засаждаха. Незаменимо!
Купихме си продуктите от малко магазинче, в което какво ли нямаше, схрускахме няколко джанки и се запътихме да се правим на готвачи.
Моята помощничка изяви желание да се разправя с яйцата. Намерихме уникален метод, в който яйце в яйце се чупят по-лесно. Показа ми завидна технология - пъхаш палец в долната част на яйцето и дърпаш на горе. Яйцето се чупи и пада в купата с половината черупчици и тогава започва интересното. Вземаме малък остатък от яйцето и започваме да гоним черупчиците в купата. Незаменимо! Счупването на 8 яйца ни отне 30 минути Щастие :)
Мисля, че малко хора могат да разберат какво вижда едно дете в кофичката кисело мляко, когато започне да шупва от содата. Очичките стават огромни и усмивката стига до ушите - абсолютна физиномия на Маша (от Маша и Мечока).
Направата на нашия специален тутманик изискваше да разточим малки кръгли топчици и ние слагахме не по една , а по три и всяка от нас държеше точилката от единия край. Получиха се интересни форми на нещо между палачинки и мекички. Технологията е сложна и мисля,че само представители на 8-9 г. я владеят какато трябва.
Всяка мекичко-палачинка пълнехме със смес от яйца, сирене и кис. мляко, която често преливаше и скоро кухнята беше с по-жълто звучене и някак си на точки.
След всяка направена част от тутманика се получаваше на плота по едно човече с усмивка, което едно малко неспирно пръстче рисуваше.
Сложихме нашия продукт да се пече, а през това време се заехме с основно чистене, защото следите ни се равняваха на такива след лека бомба от брашно и яйца.
Като изпекохме вкусотийките се появи бабата на детенцето и то оживено започна да изрежда всичко, като най-важното беше историята за мравките.
От бабата разбрах, защо толкова са я впечатлили.... Малката е направила в двора на къщата Медицински център в помощ на мравките  - има носилки за болните, асансьор , стаи за лечение и пр.
Вчерта и мама разбра цялата история, като аз бях смесица от усмивки и огромно желание за сън. Легнах си и дори не запомних как съм заспала.
На сутринта имахме общо  излизане и щяхме да пътуваме до града с една кола. Обухме се и изчакаме и шофьорката да излезе, за да ни отключи. И до като стояхме под навеса, същите онези любопитни очички видяха нещо....физиономията пак стана тип"Маша" и не можете да си представите цялото щастие , което настъпи в сърцето на това дете, защото видя останали капки по стъклото на колата и разбра, че е валяло дъжд.
Неговите приятели мравките наистина са познали :)

Ако погледнем на историята като обикновен ден на една майка, то историята ще е банална.
Но ако се замислим за примера на едно дете и колко щастие вижда в малките (за нас) неща, то ние имаме постоянен източник на щастие,  просто трябва да си отворим очите.
Искам да благодаря за споделените мигове на принцеса Ния, на приказната й баба и милата й майка :)

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн


понеделник, 11 април 2016 г.

Баничка с кинуа



Днес е ден за експерименти :)
Такааа....И аз реших да съм модерна и си взех кинуа.
Накиснах две шепи (както пишеше в нета) и ги сварих.
Добре, ама какво да я правя ...
Четох няколко рецепти, но не ми се хапваше точно такива неща. Точно в момента ми се ядеше баничка :)
Реших да експериментирам и прибавих две яйца, 50 грама сирене, две лъжици и извара, сол на вкус и с.л. олио. Пъхнах го във фурната на 200 С  и след 20-30 минути имах много вкусна Кинуа-баничка.
Препоръчвам ви я :)




Ето и продуктите:

1. Две шепички кинуа - накисната от предишната нощ и сварена за 5-10 мин.
2. Яйца 2 бр.
3. Сирене 30-50 гр. аз го сложих на око
4. Извара - 2 с.л.
5. Олио - за да не ми залепне в тавичката /Аз използвах керамична/.

Слагате да се пече за 20-30 минути на 200 С. Когато беше готова се получи приятна златиста коричка.

Да ви е сладко!

Искам по-висока заплата !!!






    Тези дни пих кафе с приятел, който не бях виждала от много време.Колкото и да бях доволна, че сме имали възможност да се засечем, не можех да не забележа, че нещо в него не е наред.
Попитах го какво му и той ми разказа, че се чувства недоволен от заплатата си и че не знае какво да прави.
Преди да продължа искам да отбележа, че става въпрос за страхотен професионалист, който носи дори вкъщи работата си. Има прекрасно отношение към клиентите и вкарва много позитивизъм в работната атмосфера на колегите си.
Та този човек не се чувстваше добре от ситуацията и несъзнателно обвиняваше шефа си, че не се сеща да му вдигне заплатата. 
Попитах го дали се е опитвал да проведе разговор с шефа си на тая тема и той ми каза, че е пробвал с някакво писмо, тъй като фирмата е голяма и Йерархията е сериозна. Той предполага,че писмото не е стигнало до шефа му.
Докато разговаряхме и аз влезнах в драмата, защото ми се струваше нечестно.....добре, но това не помага! Няма честно и нечестно в отношенията между хората. Има неща, които сме преборили и такива, с които трябва да се справим или примирим (което не е оферта).
Замислих се и видях,че ситуацията е много проста.
Разказах му,че и на мен преди години ми се наложи да говоря за повишение на моята заплата. И да! Изпитвах някакво емоционално притеснение, но го надделях и получих повишението си , защото имах доводи и ги отстоях.
Обърнах ситуацията в пример, който в момента не го засягаше, за да може да излезе от "маринованото" състояние, в което се беше вкарал.

Примера беше следния: Имаме нужда от лекарство? Какво правим?Отиваме до Аптеката. Да, но тя е затворена за обедна почивка. Какъв избор имаме ? Ще стоим ли болни или искаме да ни мине болката? 

Ето и възможностите: 

Вариант 1:  Да се останем в болно състояние, защото не ни се ходи до Аптеката отново ...кофти, това не е оферта :)
Резултат :  Ще продължите да се разболявате. Ще сте все по-ядосани.

Вариант 2:  Да потърсим отворена Аптека или ще отидем след час-два отново  ...това символизира алтернативите, т.е. имаме и друг избор и шансове.
Резултат: Ще сте излекувани и доволни.

Истината е, че каквото и да правим , единственото неправилно състояние е да стоим и да се само съжаляваме.

Знам,че някой ще каже, че така звучи лесно и елементарно, но наистина е така. 

Днес се чух с този приятел и ми каза, че  си е уговорил среща с шефа си. Интересното е, че разговора е минал съвсем спокойно и моя приятел е с нова по-висока заплата.




събота, 9 април 2016 г.

Какви искаме да станем?




  
   
 Сигурна съм ,че ви се е случвало да си задавате въпроса "Какъв искам да стана?", независимо от възрастта ви. Понякога заради обстоятелства в живота, понякога заради нови пориви, но е факт, че от време на време си правим равносметка. 
Днес искам да ви предложа метод, който често употребявам в различни ситуации, когато се чудя какво искам. 
Методът е елементарен и много нагледен. Целта му е да изчисти всякакви ненужни информации и емоции, които ни пречат да видим отговора.

Ето и какво трябва да направите:

Стъпка 1:      Вземете бял лист и химикал. 

Стъпка 2:      В средата направете кръг и го кръстете АЗ.

Стъпка 3:  Отгоре започнете да правите по-малки кръгчета. В малките кръгове започнете да записвате: 

- Придобити знания - тук можете да запишете всички свои познания - пример:  Дипломи; шофьорска книжка; Компютърни възможности и пр.;

- Какво обичам да правя - това е място за всички ваши хобита. /Забележете дали има такова, което да ви въздейства повече от всичко/;

- Личност - тук запишете всичко силни черти на характера си - пример:  Фантазия; Умея да убеждавам; Идват ми идеи през 5 мин. и пр. ;




 След като приключите с таблицата, си починете малко, освен ако не ви е дошла вече идеята. 
Върнете се към написаното и се опитайте да съберете 2 и 2... Понякога става много лесно, понякога ни трябва помощ от Приятел. Попитайте и второ мнение, за да стигнете до крайната цел.
Имайте предвид, че получения резултат може да даде и нов вид професия. Това не трябва да ви притеснява, а напротив - Браво! 

Ето и един пример:




Резултатите, които са очевидни при тези качества са:

Професия 1:  Създавате кетъринг и започвате личен бизнес
- Компютърните ви качества ще ви помогнат да поддържате личен блог или страница, а фотографските способности - да представяте продукцията си по качествен начин. Шофьорските умения ще улеснят въпроса за доставка. и т.н. 

Професия 2:  Графичен дизайнер 
- Тази професия може да ви даде много свобода. 
Може да правите оригинални менюта за ресторанти, като представяте ястията по неповторим начин;

Професия 3: Търговски представител
- Тази професия също е много актуална. За хора, които обичат контактите и са любознателни, е повече удоволствие от колкото работа. Може да я съчетаете с любовта към храната или с друга индустрия.

Ето един пример, в който до десетина (поне) варианта може да се стигне, ако решим да комбинираме знания, желания и хоби.

След като откриете вашето призвание, професия или нова цел, ви остава само да ....ДЕЙСТВАТЕ!