Прясно заредена, от едно приключение през уикенда, искам днес да споделя своето усещане за позитивен живот.
Бях на гости в приятели, които са красиво и щастливо многочленно семейство. Благодарна съм,че ги познавам :)
Наложи се единия ден да се гледаме с най-малкия член на семейството - прекрасна млада дама на 8-9г.
Сутринта ми хрумна,че можем да се правим на готвачки и така да съчетаем полезното с приятно. Решихме,че ще правим тутманик и кекс. И така, насочихме се към магазина.
Приключението ни започна веднага щом затворихме входната врата.
Намирахме се във вилна зона на голям град, но усещането беше като в китно малко селце.
Тръгнахме по прашния път и малката принцеса започна оживено да ми разказва за къщите и по-специално за кучетата и животните в тях.
Показваше ми кое куче е добро и кое е лошо, и къде имало кокошчици.
Видяхме образувани дупчици от мравуняци и те привлякоха вниманието й.
Споделих ,че това е знак,че скоро ще вали и че преди години е нямало синоптици и хората са се ориентирали по знаци от природата. Това толкова я впечатли, че тя през целия път гледаше мравуняците и в очите на това прекрасно създание се виждаше невероятно възхищение към света и природата.
Аз лично се възхищавах на гледката на богатството в къщите около нас - зеленина, цветя,хора които в момента плевяха или засаждаха. Незаменимо!
Купихме си продуктите от малко магазинче, в което какво ли нямаше, схрускахме няколко джанки и се запътихме да се правим на готвачи.
Моята помощничка изяви желание да се разправя с яйцата. Намерихме уникален метод, в който яйце в яйце се чупят по-лесно. Показа ми завидна технология - пъхаш палец в долната част на яйцето и дърпаш на горе. Яйцето се чупи и пада в купата с половината черупчици и тогава започва интересното. Вземаме малък остатък от яйцето и започваме да гоним черупчиците в купата. Незаменимо! Счупването на 8 яйца ни отне 30 минути Щастие :)
Мисля, че малко хора могат да разберат какво вижда едно дете в кофичката кисело мляко, когато започне да шупва от содата. Очичките стават огромни и усмивката стига до ушите - абсолютна физиномия на Маша (от Маша и Мечока).
Направата на нашия специален тутманик изискваше да разточим малки кръгли топчици и ние слагахме не по една , а по три и всяка от нас държеше точилката от единия край. Получиха се интересни форми на нещо между палачинки и мекички. Технологията е сложна и мисля,че само представители на 8-9 г. я владеят какато трябва.
Всяка мекичко-палачинка пълнехме със смес от яйца, сирене и кис. мляко, която често преливаше и скоро кухнята беше с по-жълто звучене и някак си на точки.
След всяка направена част от тутманика се получаваше на плота по едно човече с усмивка, което едно малко неспирно пръстче рисуваше.
Сложихме нашия продукт да се пече, а през това време се заехме с основно чистене, защото следите ни се равняваха на такива след лека бомба от брашно и яйца.
Като изпекохме вкусотийките се появи бабата на детенцето и то оживено започна да изрежда всичко, като най-важното беше историята за мравките.
От бабата разбрах, защо толкова са я впечатлили.... Малката е направила в двора на къщата Медицински център в помощ на мравките - има носилки за болните, асансьор , стаи за лечение и пр.
Вчерта и мама разбра цялата история, като аз бях смесица от усмивки и огромно желание за сън. Легнах си и дори не запомних как съм заспала.
На сутринта имахме общо излизане и щяхме да пътуваме до града с една кола. Обухме се и изчакаме и шофьорката да излезе, за да ни отключи. И до като стояхме под навеса, същите онези любопитни очички видяха нещо....физиономията пак стана тип"Маша" и не можете да си представите цялото щастие , което настъпи в сърцето на това дете, защото видя останали капки по стъклото на колата и разбра, че е валяло дъжд.
Неговите приятели мравките наистина са познали :)
Ако погледнем на историята като обикновен ден на една майка, то историята ще е банална.
Но ако се замислим за примера на едно дете и колко щастие вижда в малките (за нас) неща, то ние имаме постоянен източник на щастие, просто трябва да си отворим очите.
Искам да благодаря за споделените мигове на принцеса Ния, на приказната й баба и милата й майка :)
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн






