Знаеш ли кой си?

Знаеш ли кой си?

Често в ежедневието си сме принудени да се приспособяваме към ситуации и това най-лесно става чрез маски, които поставяме. Тези маски понякога ни заблуждават за истинската ни личност, а понякога се вживяваме толкова ,че трудно достигаме до себе си .

В процеса на личностно осъзнаване няма как да вървим без да харесваме, обичаме и познаваме себе си до максимум.

Искам да отбележа , че да познаваш себе си не означава,че не трябва да се променяме , а напротив ...

Вчера вечерта имах прекрасен пример за това как човек може да се оценява правилно и то без да влезне в болната зона на "Гордостта".

Имах удоволствието да гостувам на една прекрасна дама, която живее в Германия и беше се върнала за малко до близките си в България. В разгара на вечерята коментирахме един от събесeдниците ни и проблема му ,че не обича критики в работата си . Той е емоционален човек, който влага желание и енергия в работата си, но не търпи забележки и често има сконфузни ситуации.

Деси, така се казва близката ми и е сестра на въпросното момче. Та тя предпочете да не му се кара,че проявява слабост, а да му обясни как е постигнала своя личен успех. Тя ни разказа как преди десетина години е заминала с приятеля си в друга държава, започнала е като помощник в кухня и живота й е минал през изключителни трудности и то в срок на 6 години, докато почувства себе си вече стабилна и способна. Обясни ни колко унижения е претърпяла от страна на персонала, който се е страхувал да не бъде заместен от някой нов. Безсъниците и нищожното заплащане. Разказа ни и колко рани е изтърпяло тялото й покрай всичко това и как от толкова работа не е имала време да почувства болката...

Докато разказваше всичко това тя нито един път не показа злоба , гняв или яд. А напротив? В очите й грееше невероятна любов към себе си и удоволствие от това, че е превъзмогнала ниските си страсти. Примерът й е красноречив и към днешна дата тя може да се нарече успешна личност, която е вложила в себе си, вярвала е и се е реализирала със собствените си ресурси.

Може би се усеща,че проявявам идеализиране, но е прекрасно да почерпиш вдъхновение от човек без грим , който носи багаж - единствено себе си....и това за нея е достатъчно.

Историята ми беше нужна, за да се замисля как съм обезличила всеки мой успех преминат през годините и то само защото не е свързан с голяма заплата, къща, семейство-деца и пр.

Днес попитах поне пет човек имат ли с какво да се гордеят и не можаха да се сетят за нещо важно. А важното са те самите! Естествено, ако се позамислят повече ще се сетят, но някак си сме възприели да забравяме и да продължаваме да вървим напред. 

Искаме да се научим да се обичаме , да се уважаваме и харесвам, но как ще стане , ако не се ценим и не помним колко битки сме спечелили.

А знаете ли,че те са ежедневни?

Знаете ли,че всеки ден преодоляваме нещо, но бързо го забравяме?

Помните ли кога преодоляхте проблема си да говорите по телефона?

Помните ли как се престрашихте да кажете на някой,че го обичате или въобще да говорите за чувствата си?

А помните ли как се научихте да шофирате?

Или когато си взехте изпита при някой "гаден" професор?

Малко ли ви се струва?

Мога да изброявам още много , но мисля , че стана ясно как всеки ден , абсолютно всеки ден ние се развиваме и преодоляваме нови бариери.

Е има ли с какво да се гордеем?

И знаем ли кои сме....Всъщност как искаме да приличаме на някой друг след като сме толкова уникални ?

Ами няма как .....

Най-великото предизвикателство е да бъдем себе си и наше  право.

Ако някога се съмнявате в себе си или се чудите кои сте и до къде сте стигнали...предлагам малка приятна задачка:

Вземете лист и напишете само 40 неща , през които сте минали и сте излязли. Неща , които сте преодолели. Такива, с които се гордеете и които са вашите малки или големи успехи. Лесно става отзад напред , като започнете от скорошни събития и пътувате към миналото.

Правете го често :)

Ще забележите колко много неща се случват само в един ден, а представяте ли си в един месец :)

Моята поука от тази статия и история е :

" Да имаш лично самочувствие от осъзнат живот е прекрасно. Да проявяваш Гордост е болест на личностно  не възприятие."

Какво е Фантазията?

Какво е фантазията?

Вчера както се наслаждавах на разходка покрай НДК с приятел, с който можем да говорим за всичко (безценно), разговора премина към идеята и основата на фантазията. Често умуваме какво са сънищата и какво е това Фантазията. Радвам се и съм изключително благодарна за това, че има друг човек, който да споделя фантазиите си. Разговорите не са лесни, защото стената или блокажа на интимността не е лесно да се премине.

Интересно ми е на друг човек какви са фантазиите, но още по-интересно е , че те са толкова уникални колкото всяка личност.

Най-много искам да споделя нещо, до което стигнахме благодарение на много разговори и лични наблюдения.

Наблюдаваме ,че фантазията има различна дълбочина. Разграничавам няколко , до които аз сама съм достигнала. Не съм сигурна, че ще ги номерирам правилно , но ще го направя както го усещам:

1.      Първо ниво – Ниво на емоциите. Фантазиите ни са свързани с реакции и неизлекувани емоции. Тук обаче искам да подчерая ,че са положителни и отрицателни фантазии. Това ниво е осъзнато и имаме контрол върху него. То просто е отражение на нашата обвивка. Дори мога да кажа, че това е нивото на предположенията – взимаме ситуация от реалността, емоция от миналото и фантазията ни прави предположение за всичко , което се случва.

2.      Второ ниво – Ниво на депресии и/или изолация. Това е фантазия/свят , в който започваме да реализираме по-сериозно отпечатъците на 1-во ниво. Ако не сме успели да излекуваме тези отпечатъци, тук навлизаме в по-дълбоки води. Силата на това ниво е в това, че започваме да вярваме на страхове и притеснения.

3.      Трето ниво – Отклонение на психиката. Започваме да губим сериозно контрола върху себе си. Идват болестни състояние като Страхова невроза, Паник Атаки, Мании, състояние "Розови очила" и пр. Губейки контрола върху себе си, този свят става все по-реален за човек. Започваме да виждаме доказателства за мислите си на всякъде. Фантазията започва да надделява над материята.

4.      Четвърто ниво – предполагам ,че това е нивото, в което човек вече губи връзка с реалността и е под сериозен въпрос неговото завръщане.

Интересният извод , до който стигнах е ,че по този ред се реализират и положителните моменти на човек. Трупайки и работейки с красивите мисли и идеи, ние започваме да ги реалисираме. Идеята е да успеем да се възползваме от тази необятна сила - Фантазия, без да потъваме.  Ако се уловим,че сме навлязли в по-дълбоки води можем да излезнем чрез някои от тези начини (лично изпробвани):

-        Основна цел „Да се върнеш към себе си“

-        Любов към себе си – мислете за всичко прекрасно, което сте...но самия себе си, а не за другите, защото може да последва по-мощно потъване. Подсетете се за всички неща, за които се гордеете.

-        Вяра и Надежда – без тях сме на никъде, по който и път да сме поели

-        Да осъзнаем ,че това „НЕ Е РЕАЛНО“. Ярък пример за това са ми два филми – „Дивергенти“ и „Генезис“. В Първия, главната героиня си повтаряше при всеки един от тестовете, че нищо от това, което й се случва не е реално и това я измъкваше. В филма „Генезис“ всеки от участниците притежаваше личен Тотем, който да му напомня,че е в измислен свят.

- Нужно е да се работи за заземяването и основно с първите три чакри.

Фантазията е ресурс и ще е прекрасно, ако се научим как да я използваме в наша полза.

Ще се радвам да коментирате темата. Продължавам с експеримените и скоро ще пиша J